Зовеш за революция
В затворен огън от игли,
Като полу-узрял фоликул,
Който няма кой да оплоди.

Поредната игла забиваш
Във клепача със надежда.
Щом окото не намира фокус,
Болката до никъде не ще отвежда.

Наоколо валят тела,
Сити до повръщане прасета.
Запълни с меласа ти глупака,
Мисълта му все с нея ще е заета.

Затрупват те с илюзии, но ти гладувай,
Нежно, тайно се бори,
Легни в калта до тях,
А погледа с безкрайното небе свери.