-          - 56...57...Ея, готова ли си? 58...59...Ея? Тръгвам.

Седем, осем, девет –

Следвам  сянката от полет.

Четири, шест, пет –

Гледам все напред .

Две, три, едно –

Виждам те зад туй дърво!

-         - Как ме намери и този път?  Смееш се, Мани, но на мен ми става тъпо всеки път да ме намираш. Играта се обезсмисля ако мамиш.

Каза малката черна мравка на голямата черна мравка, която доволно се подхилкваше.

-          -Спечелих, значи отиваме. Няма измъкване, закле ми се.

Ея се намръщи, но не възрази, самата тя изгаряше от любопитство. Говореше се, че зад оградата живее човешко дете и въпреки съветите на Мъдрите да не вярва в приказки, тя отдавна фантазираше как прекосява това забранено поле, за да се увери с очите си, мечтаеше за приключение.

Вървяха един до друг, от вълнение не отрониха и дума през целия път до хълма. Стигнаха  чак до края на техния свят –оградата на Забранената градина. Слънцето се процеждаше през десетките пролуки на дървената ограда и ако някой преодолееше силната светлина и се доближеше достатъчно близо, зрението му скоро се адаприраше и в далечината  можеше да види подивели рози в различни оттенъци на червеното. Всичко останало беше обрасло в буйна тъмнозелена растителност. Върху едно дърво в дясно имаше къщичка за игра в избледнели пастелни цветове.

 Мани и Ея се оставиха светлината да ги погълне почти без колебание, спряха може би само за наночаст от секундата, ако се бяха забавили повече никога нямаше да наберат смелост да преборят страха от неизвестното. Бързо попаднаха под влияние на разкриващата се пред очите им реалност. На пръв поглед това бе просто зле поддържана градина, но не след дълго атмосферата започваше да дава тормозно усещане за нещо нередно. Застой, болен застой владееше това място, сякаш спорулирало във времето. Стряскащо бе за всеки, забелязал липсата на форми на живот,освен представителите на флората, които стояха изкуствени като безшумни холограми, без следа от свежест и движение, изсъхнали до степен, в която всяко външно влияния би ги превърнало на прах. Мравките се парализираха от ужас в  момента, в който  осъзнаха, че се намират в гробницата на нечий свят.

Озоваха се в дървената къщурка.

-          -Но то е...

-         - От  порцелан.

Сив порцелан, напукан от времето, големи кукленски очи, съдържащи следи от живот, съхранили една последна емоция -  страх. Скулите и устните бяха обагрени в червено – отчаяно и предпоследно.

-         - Ти си знаел!

-         - Имах своите предположения

За сегашните ни наблюдения.

На смъртния си одър татко

Ми разказа, но накратко

Една история невероятна,

Но закле се, че е вярна.

Зад ограда забранена

В гъстата гора зелена

Имало градина жива.

„Всяка сутрин я полива

Момиче бяло, къдрокосо,

Във очите слънце носи.”

Но за живота почнало да пита

От  свободата бързо да опита,

От родното си място да избяга,

Да прекрачи на комфорта прага.

Сблъсквайки се с първите проблеми,

Днес какво решение да вземе,

Крехката момичешка душа

Рязко излетяла от ума.

Претърпяла фрагментация,

Ужасяваща дисоциация

На седем части – пеперуди

С идея някога да се пробуди,

Но вглъбени са те едностранно

В непълната си личност странна.

И секунда мир те не намират

И за другите не подозират.

Смятам, че са пръснати в гората,

За която казват, че е прокълната...

Тонът му от закачлив се промени на сериозен, погледът се фокусира право в нейните очи, доби влажен отблясък и се концентрира до точката на замразяване.

-          -Гледам те сега с надежда,

Че сърцето  натам те повежда.

Вярвам, че с теб неслучайно

Се измъкнахме тъй тайно

И че роля отредена

Имаме определено.

Чувствам го с цялата си същност, Ея. Като трусове с променлив интензитет , разнасящи се хаотично във всяка моя клетка, трусове с неясен епицентър, Ея.  Мисля, че и ти подозираш, че този епицентър е някъде извън нас. Той вече повлиява и теб. Отречи го.

Ея не отговори. Лицето й не промени изражението си по никакъв начин. Просто излезе от помещението, продължи надолу по дървото и тръгна по каменния път към омагьосаната гора. Мани се ухили и хукна след нея...

следва продължение...