Всички сме чували за алергии към поленов прашец, домашен прах, мухъл и животински протеин. Някои твърдят, че възникват на психосоматична основа, други смятат, че са последица от прогресивното замърсяване на въздуха, а трети - че това е плод на транспланетарна конспирация, планирана от демонични рептили, целящи изтребление на човешкия род. Моята история включва алергии, котки, стопани, срещи и раздели...
...Любо бил студент по фармакология, висок към метър и деветдесет, леко тромав и ужасно чаровен. Една вечер, вървейки към спирката след лекции, помежду пляскащите шумове от полу-разтопения сняг и трафика, чул тихичък гласец:
  - Аз съм малко котенце самотно,
     няма да те ухапя, към мен се приближи,
     пухкавата ми козинка нежно погали,
     да ме вземеш с теб би било страхотно.
Любо и голямото му сърце не устояли на поканата и той се приближил към блока, откъдето идвала песента. Клекнал и подал ръка, а из сянката на терасата на първия етаж изплувала малка мокра лапичка, микроскопична в сравнение с огромната му длан. Котето показало бавно и муцунка, а уличната лампа се огледала в неустоимите му сиви очи.
  - Ах, прекрасен си, Любо,
     надявам се, че не е грубо,
     да се влюбя тъй не е прието
     в очите ти, по-сини от небето.
Любо усетил как душата му се изпълва с гъста мъглява топлина и розови захарни памуци. Зениците му се разширили, сърцето му заблъскало в гръдната стена.
  - Съквартирантът ми ще ме убие,
     таз история трябва да се покрие,
     но да те оставя в този студ
     трябва аз напълно да съм луд.
Така започнало пребиваването на Сянка в студентската квартира. Денем прозорецът бил отворен и тя можела свободно да циркулира из квартала докато Любо бил в университета, а вечер той я гушвал и заспивал от доволното й мъркане.
 Една нощ, около 3, Сянка се събудила със запушено носле, не спирала и да кашля. Гушнала се по-силно с мисълта, че е настинала. За съжаление с течение на дни и седмици настинката й не отминавала, преминала в силен респираторен задух, проявяващ се изключително вечер. Сянка, видимо затормозена , решила да потърси помощ. Изчакала Любо за замине на лекции и излязла да се консултира с най-старата котка в квартала.
  - Мъдра ми госпожо, 
     с мен се случва нещо лошо.
    Дай ми ти съвет,
     искам всичко пак да е наред!
Сянка подала подробна анамнеза за болничното си състояние и котката, която дълги години живяла в мазето на болницата, разпознала симптомите светкавично. С поучителен поглед и уверен, дори леко укорителен тон, тя отвърнала:
  - Детенце, глупаво и мило,
     нищо фатално не се е случило.
    Не е защото лесно настиваш,
     алергия е това, което имаш.
    Стопанинът ти щом до теб се намира,
     болестта не ще да спре да прогресира.
    Домът ви трябва да напуснеш,
     от задух ако не искаш да умреш.
Котето усетило как бързонарастваща твърда буца засяда в гърлото му и очичките му се напълнили със сълзи. В този момент то взело решение:
  - От приятел аз да се откажа
     или себе си да накажа?
    Прекъсвам тази връзка свята,
    затуй нека бъда прокълната!
    Ах, каква е тази несполука,
    Синьото в небето се напука,
    На птиците песента спря,
    Душата ми завинаги умря.
Тя не желаела да си вземе последно сбогом. Напуснала го сякаш никога не е обичала, а камъкът тежал в гърдите й. Междувременно я приело едно красиво момиче, с което бързо се сприятелили, но празнотата не можела да бъде запълнена. Понякога Сянка се промъквала нощем в спалнята му и го облизвала нежно по нослето без той да усети. До момента, в който той не усетил...
В деня преди важен за него изпит той учил до късно и от притеснение не спал дълбоко. Когато Сянка направила среднощното си посещение, той не казал нищо, престорил се на заспал, а вътрешно трептял от вълнение:
" Значи изпадна ли аз в дрямка
  тук ме посещава Сянка.
  Защо така жестоко ме напусна
  да науча няма да пропусна.
  Явно има някаква причина
  щом без сбогом си замина,
  но обича ме, това е ясно,
  скоро ще я хвана аз на тясно."
Когато котето скочило през прозореца, Любо станал и тихо я проследил до апартамента на новата й стопанка.
 " Сега не  е подходящото време,
  с когото и да живее, той вече дреме.
  Утре ще се върна пак
  да получа поне знак,
  че котето ми е добре
  и защо при мен вече не е."
Завъртял се на 180 градуса и се запътил към дома. 
По същото това време наоколо се навъртал и бившият приятел на въпросното момиче, който щом видял Любо, получил силен пристъп на агресия.
  " Виждам, че моята мила
    бързо ме е заменила.
    Защо ли предпочита него?
    Така ранява мъжкото ми его."
Скръцнал със зъби и проследил Любо, за да проучи ситуацията. Преценил, че ще е по-разумно да не се поддава на ревността, а да изчака до другия ден, когато ще е обмислил нещата.
На другата сутрин Любо се събудил от нискочестотно звънене на вратата. Още сънен, отворил. Пред себе си видял добре замускулен млад мъж с изражение на разярен бик.
  - Здрасти, нека утрото добро е,
    тази физиономия защо е?
    С нещо мога ли да съм полезен,
    да направя твоя ден по-лесен?,
попитал учтиво Любо, който всяка сутрин бил особено позитивен, досаден навик, а аргументът му за това безобразно поведение е, че все още нищо лошо не е станало толкова рано сутрин. Разбира се усмивката му подразнила особено неговия посетител.

  - Значи ти си новият приятел,
    на момичето ми обожател!
    Не съм дошъл аз да те моля, 
    а да заявя, че тя е още моя!
    Аз добре видях, че снощи  
    до късно бил си й на гости.
    Нека да не се повтаря
    И зло аз няма да ти направя.
Любо му ококорил очи насреща, дал си няколко секунди да осъзнае какво се случва и се сетил за предната нощ, а веднага след това му изплувал и споменът за изпита, за който се успал.
  - Приятелю, не си разбрал,
    истината ти не си познал,
    аз котенцето свое проследих,
    домът й миналата нощ открих.
    Нямам връзка с твоето момиче.
    А сега ме извини, ако обичаш,
    закъснявам много вече,
    Изпитът в момента ми тече.
Пепи, така се казвал ревнивецът, усетил как супраорбиталната му вена се кръвонапълва, ушите му заглъхнали, погледът му се размазал. Единственото, което заключил от горния разговор било, че този високият нарича неговата любима котенце и че няма сериозни намерения към нея, както и че се опитва да го разиграва, измисляйки някаква тъпа причина като изпит. Всичко това го попритеснило и го предразположило към физическа проява на дълбоката му емоционалност. Пред следователя после твърдял, че следващият половин час му се губи, но едно остава сигурно - след като си тръгнал Любо бил на пода във водоравно положение, с отпечатан юмрук на лявата буза, заобиколен от счупени стъкла. Понеже и без това бил изморен, решил че това не е ден за изпит и заспал по гръб без да помръдне.
Сянка в същия ден изпитала угризения на съвестта и решила да мине и да даде на Любо заслуженото обяснение. Като го видяла на пода помислила, че умира и се сгушила силно в него.
  - Така безпомощен тук те намирам,
    без тебе, Любо аз умирам.
    Ако душата ти тоз свят напуска,
    моята сама не ще се блъска,
    живота в миг ще си отнема, 
    болката без теб не ще поема.
И понеже имала по-драматична отколкото трябва, и леко мазохистична натура, тя избрала да умре в обятята му. Добре знаела, че алергията й ще причини силен задух, който ще я доведе до края. Като в трагична и много музикална пиеса.С тази мисъл се унесла и заспала.
След няколко часа двамата се събудили от звънеца. На вратата този път била красивата млада дама, стопанката на Сянка, видимо притеснена.
  - Петко всичко ми разказа -
    за счупената ти в главата ваза.
    В полицията бързо звъннах
    и насам веднага тръгнах.
    Ах, да знаеш колко съжалявам!
    Тъй ранен не бива да те оставям,
    днес за тебе ще се грижа,
    щом трябва, до теб на пода ще лежа.
На другия ден тя се пренесла при него. 
Стана втора година откакто са заедно. Сянка изгуби алергията си без да има каквото и да било научно обоснование за това. Аз съм просто една квартална котка, живея в близост до блока
и не ги познавам лично,
но историята всички знаят я отлично.
Понякога в живота тъй се среща,
по странен път те отвежда,
и поука можем да намерим май,
важно е приказката да е с  хубав край.

Очарователно. :)

Важното е, че има хепиенд, щото в реалния живот...абе, супер си е :)