Страх ме е да хвана роза,
процъфтяла в нечий двор,
ами тичам из полето,
на дивото да сложа кол.
И макар, че в моя телевизор
технически проблем не виждам,
ще превключа аз канала,
клепачите си плътно ще притисна.
Не бива да ме питаш за причина,
няма обяснение да дам -
аз жена съм, затова
разрешавам си да се самоизям.
Ще се влюбя силно в някой
и в дълбока тайна ще го пазя,
точно с най-добрия му приятел
ще си тръгна, за да се намразя.
И ако случайно разбереш,
ще отричам до последно,
ще ти кажа, че е късно
и че според мен е грешно.
После ще си тръгна бързо,
ще заплача силно с глас,
ще помоля уличната лампа
да се срути върху мен от раз.
Никого не ще допусна
да ме види истински щастлива -
когато силно аз обичам,
оставям чувството да ме убива.
Не търсете логика в жената
родила се е тя такава.
Просто смята, че е силна
във момента, в който страда.
Мазохизмът е природа
и ти казах вече аз -
ще си тръгна днес със него,
няма нищо между нас.

Не мога да ти опиша колко ми харесва... Едновремено законспирирано, и адски прозрачно съдържание. И се радвам че съм сред много малкото хора които напълно могат да го разберат (сгушкв)

обичам те